гончар гонча́р укр. гонча́р, др.-русск. гърньчаръ(Житие Нифонта 1219г.), горъчарь (Пандекты 1296 г.; см. Соболевский, Лекции 112), ст.-слав. гръньчарь (Супр.). От др.-русск. гърньць, ст.-слав. гръньць "горшок"; см. Бернекер 1, 371; Преобр. 1, 144 и сл.; Мейе, Et. 211.
